Проф. Любомир Халачев През последните години с особена сила забелязваме как

Проф. Любомир Халачев

 

През последните години с особена мощ виждаме по какъв начин от всички страни ни нападат да:

Пазаруваме он-лайн

Поръчваме  храна он-лайн

Учим он-лайн

Работим он-лайн

Лекуваме се он-лайн

Получаваме предписания он-лайн

Работим с банките он-лайн и така нататък и тъй наречените

Без да отхвърлям положителното, което ни носят технологиите ще се опитам да погледна от малко по-различен ъгъл към това, което става с офанзивата „ он-лайн “. През всичкото това време тези дейни (даже бих казал- агресивни) реклами ни изясняват по какъв начин ще получим ужасно доста облекчения и придобивки и най-важното- ще имаме доста свободно време. Ето това предложение ме накара да се замисля и да си задам няколко въпроса. Предлагам дружно да ги зададем.

 

Въпрос първи: Преди две седмици синът на мой другар потегли на учебно заведение. Той сподели, че за първи път отива на учебно заведение макар, че към този момент е в трети клас. Учудих се, само че по-късно се сетих че имахме две пандемични години и разбрах защо става дума. Най-тревожното беше, че моят другар добави: Като отидохме в учебно заведение той беше като първокласник- оглежда се, необичайно му е, няма другари и най-после се оказа, че не познава госпожата, която му е класна. Точно с такива сюрпризирани и малко стреснати физиономии бяха и неговите съученици. Което демонстрира, че тези деца безусловно са изпуснали две години от своето обучение, което трябваше да ги научи да живеят със своите другари и да слушат какво им споделя учителката всеки ден.

 

Може би са получили някаква информация за българския език и математиката, само че са пропуснали да се образоват в същинския смисъл на думата.

 

Тук въпросът не е в пандемичните години, а в това че настойчиво ни се предлага да помислим и в естествени обстановки за този метод на образование. Вече доста настойчиво се говори  и за прекосяване на университетите към он-лайн образование (или засега- редом с присъственото!), като това разбиране се маскира с прилагателните „ цифрово “ и „ новаторско “ – което като че ли би трябвало да отстрани недоверието към он-лайн връзките и да им придаде ново, съвременно и европеидно звучене. Така, че да не може освен да се стачкува, само че даже и да се зададе въпрос към тези думи.

 

Да не приказваме за спор или полемика по тематиката - който ги приема с съмнение, той е зложелател. Нима с подобен тип съмнения ще модернизираме нашето обучение?

 

Много друго може да се каже за он-лайн образованието, само че това няма да промени неговото качество да придвижва информация без да образова.

Защото за образованието е нужна жива, човешка връзка. Затова в случай че то сега се трансформира от в допълнение, незадължително средство в главен инструмент на образованието всевъзможен тип пояснения какъв брой е перспективно образованието он-лайн ще  звучат като наздравица над ковчега на умрелия непосредствен. Кому е нужно това?

 

Въпрос втори: Виждаме по какъв начин още по-агресивно от преди години рекламите ни бутат към он-лайн извършването на покупки. Представям си следната картина като последица от тази активност- изначало по улиците изчезват дребните, квартални магазини (какво ще стане с тези пространства не знам- несъмнено с десетилетия ще стоят като развалени зъби на фасадата на сградите), по-късно затварят супер маркетите и накрая- огромните търговски вериги. Какво мислите ще остане- ще останат големи хранилища, които ще се намират някъде отвън градовете на земя, която е по-евтина, и от тези хранилища ежечасно ще пътуват във всички направления жълти камиони със артикули.

 

Рекламата е, че постоянно можете да върнете стоката, която не ви харесва. Но, дайте да приказваме сериозно- какъв брой души от тези, които влизат в магазина, действително пазарят. Повечето влизат, с цел да удовлетворят създаваното няколко хилядолетия предпочитание за другарство със стоката, с продавача, с другите хора. Желанието да се види стоката, да се пипне, да се премери, да се разиска с другари е доста мощно закодирано в човека- хилядолетия това възприятие се възпитава от обществото и то е част от неофициалния контракт сред търговеца и клиента.

 

Сега всичкото това, цялата тази безпределно богата и красива гама от чувства и дейности ще изчезне, с цел да остане безликото извършване на покупки от безименни хранилища, в които анонимни млади продавачи се катерят по стълби и придвижват пакети с дълги номера и буквени означения. За тях всичките тези артикули ще бъдат просто пакети. И нищо повече! Няма я лъскавата пъстрота на етикетите, няма ги красивите опаковки, няма я работата на художници, рекламни сътрудници, дизайнери, няма я приканващата усмивка на търговеца. Всичко ще бъде он-лайн.

 

Кому е преференциално това? Ако бях поддръжник на теорията за конспирациите щях да кажа: на спедиторските компании. Не имам вяра да са единствено те.

 

Въпрос трети: доста предприятия към този момент интензивно настройват своите чиновници за работа он-лайн. Сигурно има доста преимущества в това да работиш и да си седиш в къщи. Но никой сякаш не приказва за минусите.

 

Първо и на първо място в случай че си седи непрекъснато в къщи - човек не помни думата „ колектив “. Вярно е, че тази дума закупи през последните десетилетия отрицателна конотация, само че в същината си тя е положителна. Говори за връзката на индивида с обществото- извънредно значима, изключително в моменти на персонални драми, а също по този начин в моменти на публични рецесии. Във връзката с обществото човек по-лесно преодолява тези рецесии без да се изгуби, само че когато колективът отсъства тогава човек без да желае търси успокоение във всевъзможни безименни обществени мрежи. От тях от време на време идва помощ, само че доста постоянно оттова идват неподозирани несгоди. И то такива, които никой авансово не може да разкрие, даже най-съвършените експерти по Кибер закононарушенията. Тогава кой ще се бори с тях? И още веднъж главната реклама на работата он-лайн е: вие работите и в това време спестявате доста време за себе си.

 

Въпрос четвърти и финален: за виртуалните пари. Банките настойчиво ни пропагандират, а даже в последно време и насилват, да работим он-лайн във всички типове банкови интервенции. Вярно е, че е доста съблазнително да си седиш в офиса и без да пишеш бланки под индиго, без да чакаш на гишета, без да гледаш намръщени физиономии на касиерки, без да се изнервяш от пътешестване да си свършиш работата с банката. Но имайте пред вид- последователно тези връзки ще доведат изобщо до премахването на парите като физически носители на богатства. А това води след себе си доста към момента неизвестни  последствия. Най-популярната в днешно време е виртуалната валута.

 

Не забравяйте – виртуалната валута няма зад себе си освен златно покритие, освен материални богатства, само че даже физическа диря. Кои ще са тези действителни детективи, които ще преследват виртуалните нарушители (а такива ще се появят – физическите закони го изискват) – даже не мога да си показва. Като знаем, че към днешна дата виртуалните закононарушения на доста изпреварват физическите служители на реда. Поне към този момент!

 

И още веднъж рекламата за всички тези банкови интервенции он-лайн е същата: това ви икономисва доста време, което можете да употребявате за себе си.

 

След всичко казано до тук ми отговорете: Какво ще вършим с толкоз доста свободно време, което ще ни остане откакто заживеем напълно он-лайн. Ние все още  не знаем какво ще вършим с безкрайното количество спестено  свободно време. Но допускам, че някой към този момент е направил стратегия за разписанието  на нашето свободно време и ни готви изненада. Каква ли ще е тя?